temporary

Ми така де.. Вече съм медийна звезда, след като веднъж ме споменаха dnes.bg, днес капитал, или по-точно karieri.bg качиха клипче с моето скромно участие. Можете да го видите тук. От сега предупреждавам: видеото не се препоръчва за хора със слаби сърца. В него може да видите един брой дебел небръснат програмист, който гали зайци. Ама така е, като не предупреждават. Във видеото може да видите и част от атмосферата на нашия (зелен) офис.

Май е време да разкажа на тези (1-2ма), които четат блога ми и не знаят кой беше Добри, за онова, което се случи на 13/14 август 2007 година.

Някъде в края на октомври 2006 година се явявам на интервю за web developer в mochanin. Фирма никому неизвестна, но ми предложиха заветните 650 лева, които тогава ми се струваха страшно много пари, още повече за пълен новак като мен, който не е работил (до тогава) професионално с PHP. Първата 1 седмица ходих на работа в друг офис, после ме преместиха в този, в който беше project manager Добри. Нов блок, много готин офис (апартамент), готини колеги (които пък после се оказаха невероятни), въобще всичко изглеждаше перфектно. Работата си вървеше спокойно, а Добри се грижеше да ни тормози главиците възможно най-малко. Филтрираше малоумните коментари на клиентите (както би трябвало да прави всеки PM), разбираше се със шефовете за малоумните им приумици, а идеята му за пиенето на работа и по време на работа беше - не ми пречи да пиете, стига да си вършите работата. Ние си я вършехме, пиехме на всеки повод (от обяд), беше супер.

Един ден си намерих друга работа. Просто бях зациклил на едни и същи проекти, парите съответно не се вдигаха (сега като си помисля там и не работехме, а пиехме бира, нормално да не се вдигнат), виждах едни обяви за по 1000-1200 лева за такъв като мене, с горе-долу толкоз стаж, и си викам “дигай гълъбите”. Казах на Добри (в съседната стая беше) по ICQ-то:

Trqbva da pogovorim

Za?

Mi she napuskam.

Shto?

Predlojiha mi po-hubava oferta

Mm vuzmojno e…  Shte puskash li molba?

Mi mai trqbva…

Толкоз. Мина много по-лесно от очакваното. Беше нещо нормално все пак… Човек сменява много работи докато намери подходящата.

Пуснах молба и към 1 август (2007) бях волна душица, която започва нова работа след около седмица. Последната седмица на старата работа Добри беше в отпуск - на Смокиня.

На 13 август привечер бях с Анитка в мола. Тъкмо си бях купил кецове. Слизахме към паркинга, където бях паркирал голфи. Звъни ми телефона, аз учуден, че там долу има покритие гледам - Владо. Вдигам и изстрелвам:

“К’во стаааа кога ше пием бира знаеш ли к’ви кецове си взех” и подобни весели възгласи… Владо обаче не ми отговаря толкова въодушевено. “знаеш ли к’во е станало?” - мен ми се стъжни веднага, нямаше как да е нещо хубаво по отговора и тона, с който го каза. “Добри е загинал”. Последваха няколко нечленоразделни въпросителни от моя страна, тип “сериозно ли”, а той каза, че са в тънка червена. Силно се надявах да се шегува. Ама за такова нещо никой не се шегува. Ани ме закара до там и се прибра. Аз не можех да карам. Там ме посрещна гледката, която потвърди всичко лошо - тъжни физиономии, сълзи…

“Как е Ели? Ще дойде ли?”

“Много е зле, не иска да излиза”

Ели даде линкове към страниците от вестник “Марица” няколко месеца след случилото се. Много моля който не е запознат да ги разгледа/прочете тук.

Известно време след погребението тръгнахме из България да търсим справедливост. Ние, роднините и няколко човека от алфа-ромео форума. Първото дело беше в Пазарджик. Анитка така и не разбра защо се вдигам, взимам си 1 ден отпуск и харча нафта за да ходя до там. Аз си знаех. Турчина гледаше съвсем хладнокръвно и искаше условна присъда, щото майка му била тежко болна. Получи задължително под минимума за такъв вид престъпление - 2 години и 10 месеца, защото направил пълни самопризнания. Аз ако утре обера банка и кажа “сори, така се случи, без да искам” дали ще ми дадат пак така? Съмнявам се.

Второто дело беше в Пловдив. Недоумението на анитка се увеличи още повече. Съдът потвърди присъдата, но видях рядко срещан тип адвокати. Тоя ако го видя на улицата ще го заколя. После ще си призная и ще получа 2 години и 10 месеца ефективна присъда в лек режим (понеделник-петък, а през уикендите - вкъщи).

За третото дело не успях да отида, хем беше в София. Закъснявах с един срок 2-3 дни и просто нямаше как. Разбрах че пак е бил същия адвокат.

Добри беше един страхотен човек. Винаги съм се чудил как може толкова буквално да отговаря на името си. Беше просто прекалено добър с всички нас.

Съжалявам, че в последния си ден на работа не можах да му кажа колко се радвам, че ми е бил Project Manager, какво удоволствие беше да се работи с него.

Случи се!!!

Днес карах сноуборд. Карах е много силно казано, тъй като предимно си седях на задника, но накрая станах малко по-добър, понаучих се да балансирам. Първо гледката беше грозна. Летяха ръце навсякъде, падах или напред или назад, хората ме заобикаляха, а скиорите ме напълниха със сняг (очевидно нарочно), за това и ги намразих.

Самата идея да карам сноуборд ми беше влязла в главата преди около 6-7 години сигурно, беше ми нещо като мечта и ето, че се случи! Във Видин нямаше как да се случи, а да дойда до София си беше направо приключение. Сега като съм тук, лифта ми е на 5 минути, се надявам да мога да отскачам по-честичко до Витоша. Уви, снежните дни са на привършване, тъй като днешния топъл ден (в комплект с другите топли дни) постопиха снега на тази писта, която ползвахме.

Ето как протече и самото занятие:

Звъни ми един приятел от Видин в сряда (който също е програмист, но на .NET) да ме пита дали искам в събота да караме сноуборд. “Да, ама аз не знам” - “Нищо бе, аз ще те науча” (той е карал 1-2 пъти до сега). Толкова ми и трябваше

Тази сутрин, след запоя у Владо, запалих голфа още в 9 сутринта да се прибера от Люлин (да, на екскурзия до люлин с преспиване) и дойдох в младост, от където тръгнахме. Тъй като нито един от двамата не се е качвал на Витоша (аз - на копитото, ама там писти май няма), хванах към лифта “Симеоново”, “пък ще питаме натам”. Георги не беше изтеглил пари, обаче жената на касата ни обясни, че горе има банкомат, да не се притесняваме. Картата за лифтовете е 30 лв на ден и може цял ден да шариш по лифтове, влекове, каквото намериш, при положение, че се кефиш на такива занимания. След 12 часа пада на половин цена (май). Сноуборди и двамата нямаме, но горе дават под наем. Лифтовете горе и гардероба работят до 16:00. Горе стигнахме към 11 (след 30 минути с лифта). Веднага тръгнахме към банкомата, където ни посрещна учтивото “Устройството в момента не работи, моля да ни извините”. Аз имам 25 лв. в джоба след като платих и картата на Георги. Никъде не приемат плащане с дебитни карти, съответно сме прецакани. Хайде надолу с лифта, с колата до ОМВ на околовръстното (където имаше нечовешко задръстване) и пак нагоре. Благополучно в 1 и нещо бяхме горе. Пичовете на гардероба казаха, че сме им симпатични и ще ни дадат дъските по 15 кинта на човек. Малко се притесних, обаче се уточниха, че след 1 са на половин цена.

Толкова хора не бях виждал на едно място.

Взехме дъските и отидохме на пистата. Георги каза, да не връзвам и двата крака, но не можах да се разбера с един крак вързан, а един - не, и си ги вързах и двата. Георги не ми помогна много, защото той се опитваше да балансира някак, но ми даде няколко ценни съвета как да започна. Аз лично щях да се хвърля с дъската напред, вместо напряко, което означава невероятна (за мен) скорост, последвана задължително от падане. Тръгнах напряко, падах ту напред (на колене), ту назад (по гъз). След първото падане по задник разбрах защо е ВАЖНО да си с панталон за сноуборд! Тогава ми се намокри и сега още съхне. Задника ми измръзна, коленете и ръцете също. По средата на пистата се чувствах много зле, пиех вода почти на всяка почивка и накрая ми причерня пред очите, събух дъската и слязох при Георги. Почти се бях отказал. После хапнахме, пийнах кафе, живнах и взех пистата за 5-10 минути, при положение, че предния път отидоха 20-30! При едно падане по средата на пистата осъзнах, че дъската се крепи на двата края на една дупка. Дъното на дупката не се виждаше, беше като отворена шахта! Поразмишлявах малко, но се махнах от там. Не искам да знам колко скиори са се потрошили там. През цялото време когато се опитвах да балансирам отвсякъде прелитаха скиори (които както вече споменах намразих) и сноубордисти.

На края решихме да се качим най-отгоре, на Черни връх, със седалковия лифт. Е, качихме се. Аз не се пуснах, а Георги се пусна. Там ни обрули такъв вятър, че краката ми измръзнаха (бях само с един панталон), а тениска + блуза + вълнена блуза + тънко яке + дебело яке ми се сториха равни на потник. Качулката не помогна. На ръцете ми бяха две мокри ръкавици на Георги, които май само влошаваха положението. Качихме се горе, скрих се на завет докато се приготвя за слизането с лифта (никой друг не слезе по него, а доста хора се качваха). Самия сняг горе беше твърд колкото лед, което означава, че аз няма как да спра. Като слязох Георги беше долу и беше върнал дъската, тъй като беше станало 16 часа.

Ето и съветите ми към някой, който е решил да тръгне по моя път:

Като се качвате горе си вземете пари. Там не може да разчитате на банкомати.

Трябва екипировка. Поне панталона е задължителен. Трябва специален такъв, който да не пропуска вода и въздух. След това трябват ръкавици, които също не трябва да пропускат вода. Трябва и яке, което да е топло и да не пропуска вятър и вода. Зимния сезон е доста студено, така че трябва и топла шапка. Якето и панталона трябва да са пригодени за зимни спортове. За ръкавиците не знам. Друга екстра, която видях Георги да носи е една маска - слага се на устата и носа и пази от измръзване. Шал един вид, но с дупка на носа и устата. Добре е и ако може да си вземете на първо време ботуши. Не ми харесва идеята да нося една обувка с някой, който може да има 4 вида гъби на краката. Ако ви стигне бюджета си вземете и дъска + автомати. Дъската трябва да ви стига до брадата, за мен размера е 155 см.

А ето с тази песен ви поздравявам, специално по случая:

П.П. Апостоле, ти можеш ли да караш сноуборд или ски? Специален поздрав по случай цветущите коментари, които ми пускаш.