temporary

Сега се разходих на терасата и осъзнах, че ме е налегнала егати депресията.

Имам да довърша 1 проект, после да започна 1 голям, докато междувременно ходя на работа и върша същото, но за други хора. На работа кода не върви. Просто не ми идва отвътре. Замислям се за най-прости функции, един алгоритъм не мога да измисля като хората, бавя проектите. ПМ-а каза в началото, че няма крайни срокове във фирмата, но все пак усещам, че не е добре да го бавя повече. Един прост сайт за lyrics. Няма логика.

Вкъщи нещата също не вървят надобре. Анитка ми се сърди, че не й обръщам достатъчно внимание, а аз оставам до късно да пиша. На всичкото отгоре се разсейвам и с други неща като седна на компютъра. Знам, че не й обръщам достатъчно, но всъщност, за една жена, колко е достатъчно? Не мога в останалите 12 часа, в които не съм на работа/пътувам от/до работа постоянно да съм с нея. Трябва и да спя от време на време. И да си върша моите работи.

Майка ми ме тормози постоянно с ЮЗУ-то. Да съм ходел в Благоевград. Ей така да се разхождам само. Всъщност там остана да ми впишат оценките, обаче за целта ми трябват 2 индивидуални протоколи. Имал съм ги, ама са се загубили някъде по трасето. Опитвам се да се свържа с учебен отдел, за да ги питам дали ще ми издадат нови, или да ровя още повече. Да, ама е лято, а ония гъски що да работят лятото.