Така се чувствам. От известно време не върви. Кода. Имам да довърша един сайт, да започна друг голям, а междувременно съм на работа. На работа работя едновременно върху 2-3 проекта, като от всякъде викат “спешно ми е”. А уж нямаше срокове. В началото всичко е бляскаво, но аз и за това не се радвах - работа като работа. С тази разлика че тук се работи много повече, отколкото в mochanin. Там се скатавах някакси, а тук project manager-а седи зад мен. Защо ли приех въобще да се преместя в другата стая.. Може би ще ми помогне да се съсредоточа върху това, за което ми плащат. Може би ще намаля малко страничните глупости, с които се занимавам. Дали? Днес работих до обяд. Доста усилено. Завърших единия проект (поне бъговете по него), свърших голяма част от работата по втория, поработих малко и по третия, но остава втория, който е най-голям. Там трябва да редя дизайн. Кофти нарязан, което си е хамалска работа. Bullshit сайт.
Какво е bullshit сайт?
Сайт, който не е предназначен за хора. Не подозирах че съществуват такива. Сигурно, защото не са предназначени за хора, а аз съм човек. Това всъщност е сайт, който няма дизайн, няма функционалност, а съдържанието е пълен bullshit. Няма смисъл от него. Тези сайтове се правят с цел по-хубав ранк от гугъл към други сайтове. И ей така, за колорит, или за някоя заблудена душа се ръгат реклами до преливане. Белким някой се прелъгал да кликне.
Сещате се, че не е много вдъхновяващо да правите такива сайтове. Да, не е кой знае каква философия, даже напротив. Точно от това идва скуката. От рутината.
Тъпото е, че този сайт, който правя в момента е булшит. Чист булшит. Обаче трябва да изглежда добре. Нищо че за описание на момичетата (dating site!) има пасажи от някакви книги.
Стига толкова за булшита.
Имам нужда от почивка. Не съм робот! Тази година от полагаеми 20 (или нещо такова) дни отпуск съм получил 5, и то 1 седмица преди да изляза. Нямах време да планирам нищо. Отидох за 3 дни с мама & тате на почивка из врачанския балкан. Тихо, спокойно и безплатно. Беше много хубаво, но и много кратко.
Искам още.
1 comment so far
“Беше много хубаво, но и много кратко.”
Това е сентенцията за щастие, Иво. Ако не е кратко, няма да е толкова хубаво, а ако пък не е толкова хубаво, нямаше да ти се струва кратко.
Заеби тревогите. Причакай първия свободен ден и изтичай с гаджето сред природата. Не е нужно да е надалеч - може и на 10-20 км извън града, важното е да е там, където искате и двамата. Разходете се(пеш), поснимайте, приказвайте си, хапнете , пийнете и т.н.
Мини по пътища, които се различават от обичайните такива.
Или пък след работа не са прибирай веднага вкъщи, ами се изтръскай в някое захлупено кръчме с верно приятелче, удари му една ледена мастика(може и с мента), после се обадете и на останалите от тайфата, и на гаджето, и на други - веселбата е сигурна, независимо колко от извиканите ще дойдат..
..и накрая удари едно за здравето на бай ти Eryto..:)
September 17th, 2007 at 6:58 pm
Leave a Comment