Винаги съм мечтал да стана пожарникар. От малък. От дестката градина. Освен това тогава съм мечтал да стана и космонавт, но е невъзможно, а и се отказах от космоса. Страшно тъжно ми стана, като разбрах след 1 курс в ЮЗУ-то, че съм могъл да кандидатствам в “Симеоново” за пожарникар и че това е била единствената специалност, за която се кандидатствало И с математика. Някак се почувствах прецакан, защото се бях хванал на хорото на ЮЗУ-то, и нямаше как да се откажа. Сега, след ЮЗУ съм програмист. За кратко, защото просто очите няма да издържат да работя това.
Също така планирам след 2-3 години да се прибера във Видин, за да се захвана с бизнеса на баща ми - касови апарати. Той винаги е искал някой от нас двамата с брат ми да го продължим. Той не иска, а аз дължа толкова много на баща ми, че няма как да му откажа. Седя си в София просто, защото искам да поработя това, което ми харесва. И знам, че е временно, защото освен това мразя този град. Но това ще го пиша в друг post.
Самия факт, че съм си направил такива планове за професионалното ми развитие говори, че трябва да се откажа от пожарникарството. Няма как да работя на две работи, дори и във Видин, където ми трябват 3 минути да се прибера от офиса вкъщи с кола и 10 минути - пеша.
А толкова искам…
7 comments so far
Аз исках да стана последователно архитект, археолог и грънчар.
Грънците още ме влекат
Понякога си мисля че ще зарежа всичко и ще замина за Лапландия да гледам елени :))
October 16th, 2007 at 10:19 am
Архитектурата е сложна, трябва поне 4 години учене.
Археологията не колкото архитектурата, но пак си трябва.
За грънчар нищо не трябва, а и може вкъщи да си цъкаш, даже според мен ще ти действа добре след работа да “повръткаш”
А това за Лапландия.. Ако някой ден отидеш там да развиваш подобен бизнес - кажи на Дядо Мраз, че съм добро дете и искам сноуборд, ролери и самолет (1:1 размер).
October 16th, 2007 at 10:22 am
Ех.Отказа ме от програмирането.Явно когато го правиш за удоволствие и непринудено виждаш нещата от друг ъгъл.Когато стане по задължение явно ти омръзва и съзнателно или не започваш да се изнервяш от това което правиш (винаги има изключения).
October 17th, 2007 at 10:38 pm
Ами хубаво е, добри пари се взимат, развива логиката (в някои случаи повече от необходимото), но все пак си тровиш здравето. Не си струва за над 5-10 години (лично мнение)
October 17th, 2007 at 11:50 pm
И да си струва и да не си струва, не си представям повече от 5-10 години човек да коди. . . Ако продължава да го прави, няма никакво развитие, според мен. Особено като гледам от нивото на малко по-големичка фирма, стълбата е голяма - да, бавно се качва, но ако си “добър” - не оставаш “роб” завинаги
October 18th, 2007 at 3:38 pm
Ани, зависи какво развитие търси човек. Аз примерно в момента се стремя да се развивам в насока PHP, MySQL, JavaScript. Не бих тръгнал да уча JAVA, щото например в момента глада за джависти е най-голям (май), съответно да прибирам повече пари. Харесва ми PHP-то и мисля, че има накъде да се развивам. Иначе във фирмата има къде да се развиваш и не само като кодер. Мога да стана project manager. Ама не искам. Предпочитам аз да си прибирам парите, вместо да ги давам на оня, дето кара мазерати-то.
October 25th, 2007 at 9:12 am
Поработи и пак ще говорим
Не само с теб, а със стотиците “кодери”, които познавам 
Иначе - всичко добро за теб, радва и мен;)
October 26th, 2007 at 9:35 am
Leave a Comment