temporary

Има и такива.

Представете си шеф на институт в БАН. Проф.дфн (дфн=д-р на физичните науки). Преподавател в университети. Звучи надуто, нали? Повечето хора на неговата възраст биха били надути, имайки се за нещо повече от всички останали, камо ли пред някакъв си студент.

Грешка.

Въпросният професор ми беше преподавател в ЮЗУ-то по Астрофизика. Признавам, много ни се спеше в часовете му. Има такъв специфичен глас, от който ако ще с 2 двойни кафета да си се заредил ти се доспива. Друг е въпроса, че никой нищо не вдяваше от материята, въпреки че преподаваше с проектор и имаше доста подробни чертежи. Май само че е трябвало да учим астрономия, а после астрофизика. Както и да е.

Та въпросният преподавател по една или друга причина е забравил да ми нанесе оценката в главната книга. Без всички оценки няма как да завърша, та сега ги гоня един по един. За да ми я нанесе трябва да му покажа книжката и с ксерокопие той да отиде в учебен отдел (мразя ги ония) и да я нанесе. За целта в повечето случаи е нужно да съм в Благоевград, но за мой късмет той работи тук, в БАН, в ИЯИЯЕ (Институт за Ядрени Изследвания и Ядрена Енергетика). Реших да го попитам дали може да се видим в София, та да не бия път за една оценка. Нави се, даже в перфектен час, такъв, че минавам от там за работа (института е в Младост 1А). Аз обаче се явих неподготвен. Не бях направил копие на книжката, а такова му трябва. Той обаче намери ксерокс, снима го, отказа пари за копието (20 стотинки са, ама все пак) и ми се извини (!) че не ми е нанесъл оценката. Нещо, което от повечето преподаватели НЯМА как да очакваш. Повечето съскат и плюят отрова дори тогава, когато те имат вина.

Та това исках да споделя. Има и добри преподаватели, независимо колко титли имат пред името си и на каква позиция работят.