temporary

Май е време да разкажа на тези (1-2ма), които четат блога ми и не знаят кой беше Добри, за онова, което се случи на 13/14 август 2007 година.

Някъде в края на октомври 2006 година се явявам на интервю за web developer в mochanin. Фирма никому неизвестна, но ми предложиха заветните 650 лева, които тогава ми се струваха страшно много пари, още повече за пълен новак като мен, който не е работил (до тогава) професионално с PHP. Първата 1 седмица ходих на работа в друг офис, после ме преместиха в този, в който беше project manager Добри. Нов блок, много готин офис (апартамент), готини колеги (които пък после се оказаха невероятни), въобще всичко изглеждаше перфектно. Работата си вървеше спокойно, а Добри се грижеше да ни тормози главиците възможно най-малко. Филтрираше малоумните коментари на клиентите (както би трябвало да прави всеки PM), разбираше се със шефовете за малоумните им приумици, а идеята му за пиенето на работа и по време на работа беше - не ми пречи да пиете, стига да си вършите работата. Ние си я вършехме, пиехме на всеки повод (от обяд), беше супер.

Един ден си намерих друга работа. Просто бях зациклил на едни и същи проекти, парите съответно не се вдигаха (сега като си помисля там и не работехме, а пиехме бира, нормално да не се вдигнат), виждах едни обяви за по 1000-1200 лева за такъв като мене, с горе-долу толкоз стаж, и си викам “дигай гълъбите”. Казах на Добри (в съседната стая беше) по ICQ-то:

Trqbva da pogovorim

Za?

Mi she napuskam.

Shto?

Predlojiha mi po-hubava oferta

Mm vuzmojno e…  Shte puskash li molba?

Mi mai trqbva…

Толкоз. Мина много по-лесно от очакваното. Беше нещо нормално все пак… Човек сменява много работи докато намери подходящата.

Пуснах молба и към 1 август (2007) бях волна душица, която започва нова работа след около седмица. Последната седмица на старата работа Добри беше в отпуск - на Смокиня.

На 13 август привечер бях с Анитка в мола. Тъкмо си бях купил кецове. Слизахме към паркинга, където бях паркирал голфи. Звъни ми телефона, аз учуден, че там долу има покритие гледам - Владо. Вдигам и изстрелвам:

“К’во стаааа кога ше пием бира знаеш ли к’ви кецове си взех” и подобни весели възгласи… Владо обаче не ми отговаря толкова въодушевено. “знаеш ли к’во е станало?” - мен ми се стъжни веднага, нямаше как да е нещо хубаво по отговора и тона, с който го каза. “Добри е загинал”. Последваха няколко нечленоразделни въпросителни от моя страна, тип “сериозно ли”, а той каза, че са в тънка червена. Силно се надявах да се шегува. Ама за такова нещо никой не се шегува. Ани ме закара до там и се прибра. Аз не можех да карам. Там ме посрещна гледката, която потвърди всичко лошо - тъжни физиономии, сълзи…

“Как е Ели? Ще дойде ли?”

“Много е зле, не иска да излиза”

Ели даде линкове към страниците от вестник “Марица” няколко месеца след случилото се. Много моля който не е запознат да ги разгледа/прочете тук.

Известно време след погребението тръгнахме из България да търсим справедливост. Ние, роднините и няколко човека от алфа-ромео форума. Първото дело беше в Пазарджик. Анитка така и не разбра защо се вдигам, взимам си 1 ден отпуск и харча нафта за да ходя до там. Аз си знаех. Турчина гледаше съвсем хладнокръвно и искаше условна присъда, щото майка му била тежко болна. Получи задължително под минимума за такъв вид престъпление - 2 години и 10 месеца, защото направил пълни самопризнания. Аз ако утре обера банка и кажа “сори, така се случи, без да искам” дали ще ми дадат пак така? Съмнявам се.

Второто дело беше в Пловдив. Недоумението на анитка се увеличи още повече. Съдът потвърди присъдата, но видях рядко срещан тип адвокати. Тоя ако го видя на улицата ще го заколя. После ще си призная и ще получа 2 години и 10 месеца ефективна присъда в лек режим (понеделник-петък, а през уикендите - вкъщи).

За третото дело не успях да отида, хем беше в София. Закъснявах с един срок 2-3 дни и просто нямаше как. Разбрах че пак е бил същия адвокат.

Добри беше един страхотен човек. Винаги съм се чудил как може толкова буквално да отговаря на името си. Беше просто прекалено добър с всички нас.

Съжалявам, че в последния си ден на работа не можах да му кажа колко се радвам, че ми е бил Project Manager, какво удоволствие беше да се работи с него.