Писна ми.
Писна ми от всичко.
Писна ми да ставам в 7 сутринта, за да изпреваря задръстванията.
Писна ми въпреки ранното ставане да не изпреваря задръстванията, щото половин софия са станали със същата мисъл.
Писна ми да псувам неграмотни шофьори.
Писна ми да спирам на 2 спирки от работата.
Писна ми да мръзна, щото някой решил, че днес ще е студено.
Писна ми да нямам време да се обърна.
Писна ми да работя.
Писна ми да пиша PHP и CSS.
Писна ми да псувам браузъри.
Писна ми да гоня срокове.
Писна ми да се нервя за глупости.
Писна ми от шефове.
Писна ми от софтуерни и хардуерни проблеми.
Писна ми от всичко.
Искам да се прибера, да не ми се обажда никой, да не ходя на работа, да не пиша никакъв код, да зяпам family guy, friends както и половината филми от imdb top 250, докато пия бира. Искам да се прибера във Видин и да имам време да се видя с мама & тати. Искам да си оправя колата. Да й купя нов волан, оная капачка до левия преден мигач, дето падна преди 2 месеца. Да я измия.
От вчера чувствам гняв отвътре, дразня се за най-малките неща, обиждам хората…
Искам да съм в Благоевград. Да се напия като теле, да подскачам до 5 сутринта в Under-а, след това да мина през “Бакалов”, да си взема 2 банички и да се прибера пеша, тичайки, за да изтрезнея. Да се събудя на другия ден от тропането на Тошо по клавиатурата, да ме види, да ми се ухили и да ме пита “Ивка, наварили сме кафе, искаш ли?”. След кафето да цъкаме Command & Conque:Generals по цял ден. След Generals-а да си легна.
Искам да практикувам “нищоправене”.
It’s just one of those days…
your ads here (468x60) - after 1st post.
