Беше ми мечта от много години да си купя сноуборд и да се науча да го карам.
След като миналата година не успях, тази успях.
Ето колко ми струваше:
Дъска + автомати + обувки = 400 лв
Панталон Diel 10 000/10 000 mm = 100 лв
Яке 2000/2000 mm = 100 лв
Маска (очила) = 50 лв
Ръкавици = 40 лв
============================
690 лв.
Това е първоначалната инвестиция, която ми беше нужна.
Важно е да се знае, че тия неща ги пазарувах в края на януари, т.е. в разгара на сезона. Лятото може би ще са доста по-евтини, но трудно се намират. Ориентирах се към възможно най-евтините варианти, защото сещате се, няма смисъл да хвърля 2 камиона пари за екипировка, с която ще се уча.
О да, има и разни дъски за по 600-700 лв, автомати по 300-400, обувки и те по толкова, които като цяло смятам, че са напълно излишни за човек, който тепърва се учи. Защото ако надраскам дъска за 700 лв ще си изям задника от яд.
На Витоша карта за цял ден, за всички лифтове и ски-влекове е 35 лв. След 12:30 същата струва 26. За “цял ден” се смята периода 09:00 - 16:00 часа. Малко е безсмислена картата за половин ден, за това се ориентирам към целия.
На боровец са малко по-разумни. Картата за цял ден пак е 35 лв, но за половин е 16. Там пък драмата е, че това е цената за събота + неделя. За делнични дни е съответно 55/28 лв.
Вчера бях на Витоша с една колежка от форума. Снега беше идеален, изкефих се максимално, научих още нови неща. В най-натовареното време на “Романски” лифт чакахме може би 20-30 минути, за 10 минутно спускане от междинната станция. На следващото чакане се качихме обаче до последната станция, където освен че измръзнахме (2000 мм яке НЕ е достатъчно за подобни условия), аз лично излязох от пистата, понеже очертания нямаше, а навсякъде всичко беше бяло. Паднах върху една морена, сега ме боли гърба, ама нищо За другия път ще знам
Като цяло мога да кажа, че snowboard-а в България НЕ е евтин спорт, но за сметка на това си струва парите до последната стотинка.
Радвам се, че успях да постигна още една моя мечта.
Днес карах сноуборд. Карах е много силно казано, тъй като предимно си седях на задника, но накрая станах малко по-добър, понаучих се да балансирам. Първо гледката беше грозна. Летяха ръце навсякъде, падах или напред или назад, хората ме заобикаляха, а скиорите ме напълниха със сняг (очевидно нарочно), за това и ги намразих.
Самата идея да карам сноуборд ми беше влязла в главата преди около 6-7 години сигурно, беше ми нещо като мечта и ето, че се случи! Във Видин нямаше как да се случи, а да дойда до София си беше направо приключение. Сега като съм тук, лифта ми е на 5 минути, се надявам да мога да отскачам по-честичко до Витоша. Уви, снежните дни са на привършване, тъй като днешния топъл ден (в комплект с другите топли дни) постопиха снега на тази писта, която ползвахме.
Ето как протече и самото занятие:
Звъни ми един приятел от Видин в сряда (който също е програмист, но на .NET) да ме пита дали искам в събота да караме сноуборд. “Да, ама аз не знам” - “Нищо бе, аз ще те науча” (той е карал 1-2 пъти до сега). Толкова ми и трябваше
Тази сутрин, след запоя у Владо, запалих голфа още в 9 сутринта да се прибера от Люлин (да, на екскурзия до люлин с преспиване) и дойдох в младост, от където тръгнахме. Тъй като нито един от двамата не се е качвал на Витоша (аз - на копитото, ама там писти май няма), хванах към лифта “Симеоново”, “пък ще питаме натам”. Георги не беше изтеглил пари, обаче жената на касата ни обясни, че горе има банкомат, да не се притесняваме. Картата за лифтовете е 30 лв на ден и може цял ден да шариш по лифтове, влекове, каквото намериш, при положение, че се кефиш на такива занимания. След 12 часа пада на половин цена (май). Сноуборди и двамата нямаме, но горе дават под наем. Лифтовете горе и гардероба работят до 16:00. Горе стигнахме към 11 (след 30 минути с лифта). Веднага тръгнахме към банкомата, където ни посрещна учтивото “Устройството в момента не работи, моля да ни извините”. Аз имам 25 лв. в джоба след като платих и картата на Георги. Никъде не приемат плащане с дебитни карти, съответно сме прецакани. Хайде надолу с лифта, с колата до ОМВ на околовръстното (където имаше нечовешко задръстване) и пак нагоре. Благополучно в 1 и нещо бяхме горе. Пичовете на гардероба казаха, че сме им симпатични и ще ни дадат дъските по 15 кинта на човек. Малко се притесних, обаче се уточниха, че след 1 са на половин цена.
Толкова хора не бях виждал на едно място.
Взехме дъските и отидохме на пистата. Георги каза, да не връзвам и двата крака, но не можах да се разбера с един крак вързан, а един - не, и си ги вързах и двата. Георги не ми помогна много, защото той се опитваше да балансира някак, но ми даде няколко ценни съвета как да започна. Аз лично щях да се хвърля с дъската напред, вместо напряко, което означава невероятна (за мен) скорост, последвана задължително от падане. Тръгнах напряко, падах ту напред (на колене), ту назад (по гъз). След първото падане по задник разбрах защо е ВАЖНО да си с панталон за сноуборд! Тогава ми се намокри и сега още съхне. Задника ми измръзна, коленете и ръцете също. По средата на пистата се чувствах много зле, пиех вода почти на всяка почивка и накрая ми причерня пред очите, събух дъската и слязох при Георги. Почти се бях отказал. После хапнахме, пийнах кафе, живнах и взех пистата за 5-10 минути, при положение, че предния път отидоха 20-30! При едно падане по средата на пистата осъзнах, че дъската се крепи на двата края на една дупка. Дъното на дупката не се виждаше, беше като отворена шахта! Поразмишлявах малко, но се махнах от там. Не искам да знам колко скиори са се потрошили там. През цялото време когато се опитвах да балансирам отвсякъде прелитаха скиори (които както вече споменах намразих) и сноубордисти.
На края решихме да се качим най-отгоре, на Черни връх, със седалковия лифт. Е, качихме се. Аз не се пуснах, а Георги се пусна. Там ни обрули такъв вятър, че краката ми измръзнаха (бях само с един панталон), а тениска + блуза + вълнена блуза + тънко яке + дебело яке ми се сториха равни на потник. Качулката не помогна. На ръцете ми бяха две мокри ръкавици на Георги, които май само влошаваха положението. Качихме се горе, скрих се на завет докато се приготвя за слизането с лифта (никой друг не слезе по него, а доста хора се качваха). Самия сняг горе беше твърд колкото лед, което означава, че аз няма как да спра. Като слязох Георги беше долу и беше върнал дъската, тъй като беше станало 16 часа.
Ето и съветите ми към някой, който е решил да тръгне по моя път:
Като се качвате горе си вземете пари. Там не може да разчитате на банкомати.
Трябва екипировка. Поне панталона е задължителен. Трябва специален такъв, който да не пропуска вода и въздух. След това трябват ръкавици, които също не трябва да пропускат вода. Трябва и яке, което да е топло и да не пропуска вятър и вода. Зимния сезон е доста студено, така че трябва и топла шапка. Якето и панталона трябва да са пригодени за зимни спортове. За ръкавиците не знам. Друга екстра, която видях Георги да носи е една маска - слага се на устата и носа и пази от измръзване. Шал един вид, но с дупка на носа и устата. Добре е и ако може да си вземете на първо време ботуши. Не ми харесва идеята да нося една обувка с някой, който може да има 4 вида гъби на краката. Ако ви стигне бюджета си вземете и дъска + автомати. Дъската трябва да ви стига до брадата, за мен размера е 155 см.
А ето с тази песен ви поздравявам, специално по случая:
П.П. Апостоле, ти можеш ли да караш сноуборд или ски? Специален поздрав по случай цветущите коментари, които ми пускаш.
Седя си и инсталирам Roller coaster tycoon 3 - Soaked! и се сещам за едни хубави работи, които ми се случиха преди 2-3 години (не помня точно).
Това ми се случи. Както и малко от тези:
Незнам защо толкова ме влекат подобни работи. Всъщност мисля че всичко започна от един сън. Една вечер попаднах на http://www.aquaworld.gr (сега много по-различен) и през нощта сънувах че съм там. Никога не бях сънувал по-хубав сън. Малко по-късно разбрах че са направили аквапарк в Слънчев бряг и бях още по-щастлив, че ще ходя там на море, с Анитка. За съжаление тя не обича водни пързалки. Успях да я навия да отидем все пак, след 3 часа. Аз изредих всичките “екстремни” пързалки, а тя - на по-спокойните. При една от по-спокойните човека-който-бута-пръстените-в-горната-част-на-пързалката (ако има такава длъжност де) реши да ни обърне, та да се спускаме назад. Супер готино, обаче при приземяването не се получи. Аз се дръпнах назад, тя напред и й разбих носа. Тогава приключи посещението ни в Аквапарка. На следващата година бяхме на св.Константин и Елена. Настоявах да отидем до Златните, поне след 3 часа, за да видя как е положението в Акваполис. Не ми хареса толкова много, но и пак не успях да му се нарадвам за дълго. Загърмя.
От тогава не съм ходил никъде другаде. Тази (както и миналата) година ми се размина морето. Реших да си сменя работата точно сега, по средата на лятото, без да съм си взел и ден платен отпуск. Нека ми е.
Миналата година си обещах - “Догодина - жив, умрял - там съм”, и не си го спазих. Тази година обаче не виждам пречка. Ако трябва ще пестя от дизел. Просто бих дал всичко за да съм на едно такова местенце, ако може за повечко време.
За другия път ще знам 
