temporary


Archive for the ‘Мои работи’ Category

За връзка с мен се обърнете към агента ми.

Ми така де.. Вече съм медийна звезда, след като веднъж ме споменаха dnes.bg, днес капитал, или по-точно karieri.bg качиха клипче с моето скромно участие. Можете да го видите тук. От сега предупреждавам: видеото не се препоръчва за хора със слаби сърца. В него може да видите един брой дебел небръснат програмист, който гали зайци. Ама така е, като не предупреждават. Във видеото може да видите и част от атмосферата на нашия (зелен) офис.


Сноуборд!!!

Snowboard!

Случи се!!!

Днес карах сноуборд. Карах е много силно казано, тъй като предимно си седях на задника, но накрая станах малко по-добър, понаучих се да балансирам. Първо гледката беше грозна. Летяха ръце навсякъде, падах или напред или назад, хората ме заобикаляха, а скиорите ме напълниха със сняг (очевидно нарочно), за това и ги намразих.

Самата идея да карам сноуборд ми беше влязла в главата преди около 6-7 години сигурно, беше ми нещо като мечта и ето, че се случи! Във Видин нямаше как да се случи, а да дойда до София си беше направо приключение. Сега като съм тук, лифта ми е на 5 минути, се надявам да мога да отскачам по-честичко до Витоша. Уви, снежните дни са на привършване, тъй като днешния топъл ден (в комплект с другите топли дни) постопиха снега на тази писта, която ползвахме.

Ето как протече и самото занятие:

Звъни ми един приятел от Видин в сряда (който също е програмист, но на .NET) да ме пита дали искам в събота да караме сноуборд. “Да, ама аз не знам” - “Нищо бе, аз ще те науча” (той е карал 1-2 пъти до сега). Толкова ми и трябваше :)

Тази сутрин, след запоя у Владо, запалих голфа още в 9 сутринта да се прибера от Люлин (да, на екскурзия до люлин с преспиване) и дойдох в младост, от където тръгнахме. Тъй като нито един от двамата не се е качвал на Витоша (аз - на копитото, ама там писти май няма), хванах към лифта “Симеоново”, “пък ще питаме натам”. Георги не беше изтеглил пари, обаче жената на касата ни обясни, че горе има банкомат, да не се притесняваме. Картата за лифтовете е 30 лв на ден и може цял ден да шариш по лифтове, влекове, каквото намериш, при положение, че се кефиш на такива занимания. След 12 часа пада на половин цена (май). Сноуборди и двамата нямаме, но горе дават под наем. Лифтовете горе и гардероба работят до 16:00. Горе стигнахме към 11 (след 30 минути с лифта). Веднага тръгнахме към банкомата, където ни посрещна учтивото “Устройството в момента не работи, моля да ни извините”. Аз имам 25 лв. в джоба след като платих и картата на Георги. Никъде не приемат плащане с дебитни карти, съответно сме прецакани. Хайде надолу с лифта, с колата до ОМВ на околовръстното (където имаше нечовешко задръстване) и пак нагоре. Благополучно в 1 и нещо бяхме горе. Пичовете на гардероба казаха, че сме им симпатични и ще ни дадат дъските по 15 кинта на човек. Малко се притесних, обаче се уточниха, че след 1 са на половин цена.

Толкова хора не бях виждал на едно място.

Взехме дъските и отидохме на пистата. Георги каза, да не връзвам и двата крака, но не можах да се разбера с един крак вързан, а един - не, и си ги вързах и двата. Георги не ми помогна много, защото той се опитваше да балансира някак, но ми даде няколко ценни съвета как да започна. Аз лично щях да се хвърля с дъската напред, вместо напряко, което означава невероятна (за мен) скорост, последвана задължително от падане. Тръгнах напряко, падах ту напред (на колене), ту назад (по гъз). След първото падане по задник разбрах защо е ВАЖНО да си с панталон за сноуборд! Тогава ми се намокри и сега още съхне. Задника ми измръзна, коленете и ръцете също. По средата на пистата се чувствах много зле, пиех вода почти на всяка почивка и накрая ми причерня пред очите, събух дъската и слязох при Георги. Почти се бях отказал. После хапнахме, пийнах кафе, живнах и взех пистата за 5-10 минути, при положение, че предния път отидоха 20-30! При едно падане по средата на пистата осъзнах, че дъската се крепи на двата края на една дупка. Дъното на дупката не се виждаше, беше като отворена шахта! Поразмишлявах малко, но се махнах от там. Не искам да знам колко скиори са се потрошили там. През цялото време когато се опитвах да балансирам отвсякъде прелитаха скиори (които както вече споменах намразих) и сноубордисти.

На края решихме да се качим най-отгоре, на Черни връх, със седалковия лифт. Е, качихме се. Аз не се пуснах, а Георги се пусна. Там ни обрули такъв вятър, че краката ми измръзнаха (бях само с един панталон), а тениска + блуза + вълнена блуза + тънко яке + дебело яке ми се сториха равни на потник. Качулката не помогна. На ръцете ми бяха две мокри ръкавици на Георги, които май само влошаваха положението. Качихме се горе, скрих се на завет докато се приготвя за слизането с лифта (никой друг не слезе по него, а доста хора се качваха). Самия сняг горе беше твърд колкото лед, което означава, че аз няма как да спра. Като слязох Георги беше долу и беше върнал дъската, тъй като беше станало 16 часа.

Ето и съветите ми към някой, който е решил да тръгне по моя път:

Като се качвате горе си вземете пари. Там не може да разчитате на банкомати.

Трябва екипировка. Поне панталона е задължителен. Трябва специален такъв, който да не пропуска вода и въздух. След това трябват ръкавици, които също не трябва да пропускат вода. Трябва и яке, което да е топло и да не пропуска вятър и вода. Зимния сезон е доста студено, така че трябва и топла шапка. Якето и панталона трябва да са пригодени за зимни спортове. За ръкавиците не знам. Друга екстра, която видях Георги да носи е една маска - слага се на устата и носа и пази от измръзване. Шал един вид, но с дупка на носа и устата. Добре е и ако може да си вземете на първо време ботуши. Не ми харесва идеята да нося една обувка с някой, който може да има 4 вида гъби на краката. Ако ви стигне бюджета си вземете и дъска + автомати. Дъската трябва да ви стига до брадата, за мен размера е 155 см.

А ето с тази песен ви поздравявам, специално по случая:

П.П. Апостоле, ти можеш ли да караш сноуборд или ски? Специален поздрав по случай цветущите коментари, които ми пускаш.


На работа по пижама

Ами случи се.

Най-после :)

В момента съм в тоалетната по пижама с лаптопа на крака.

От днес, благодарение на Ицо, работя от вкъщи. За целта трябваше да понауча symfony, като още съм в процес на научаване, защото самия framework е доста голям, документацията му е 490 страници. Лека полека го научавам, Ицо ми помага много, накрая сигурно и той ще отнесе 1 бутилка captain morgan като Ани миналата година :) Само дано всичко е наред, защото е доста трудно.

Парите определено си заслужават и съм се хванал доста сериозно. Стискайте палци :)


Fired.

За който не е разбрал - днес ме съкратиха.

Заедно с мен от фирмата си тръгват още 5 момчета, общо 6. 4 съкратени и 2 по собствено желание.

ДАНО с това се свърши с моя карък.

Не съм сдухан, че ме съкратиха,  аз това исках преди 1 месец, но се отказах. Явно ще си търся късмета на друго място.

Казаха ми, че няма работа за мен и за другите. Самата фирма се занимава и с други неща, едва ли ще фалират.

Здраве да е, пък ще се оправя. Имам един месец да го направя.


За колите и хората…

Вчера се видях с една приятелка, която ми обясни накратко какво се е случило скоро с една нейна приятелка:

На пешеходната пътека срещу картинга в студентски я е блъснала кола, като при това предното стъкло е счупено. Шофьора се опитал да избяга, но го хванали по-нататък. Момичето - в болница със счупен крак, ребро май и още работи. Въпросния шофьор обаче е син на шефа на КАТ-Враца, съответно в констативния протокол на ПТП-то пише, че на момичето нищо му няма.

Радвам се, че момичето е живо. Искрено се радвам, че не е било по-тежко птп-то.

Много се надявам на въпросния шеф сина утре да го блъсне камаз, но шофьора на камаза да е син на шефа на КАТ-Монтана, да видим какво ще пише в протокола. Също така се надявам въпросното синче да прочете този текст, баща му да го хванат с подкуп, да си изгуби работата и да не може да си намери работа никога повече!

Така се правят нещата в Булгаристан. По-точно така го правят мръсните гадове, които правят своя принос към статистиката за войната по пътищата.


Честита коледа!

Желая ви всичко най-хубаво, подредено по важност:

1. Здраве

2. Късмет

3. Пари

4. Коли

5. Жени (на жените - мъже)

И по-внимателно със свинското и винското ;)


ПЕТЪК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Айде поздрав с горната песен!

Знам, че повечето от вас ще повръщат като я чуят, но в интерес на истината това е първото, което ми дойде на акъла като видях, че adultfriendfinder сдаде багажа. Или ни баннаха акаунта. Все едно, важното е че не мога да работя в момента по него, което официално означава:

ЧЕСТИТ УИКЕНД!!!


Snowy

Честито, Еличка, winter is here :)

Няма да честитя снега, защото не е първи. Май и втори не е, за тази зима.

Обаче сутринта като се събудих ме огря :) Навън е бяло навсякъде, вали снежец, разнасян от вятъра в разни посоки. По коли те се е натрупала приятно дебела покривка, всичко е хубаво.

Излизам, защото днес съм на работа, отработвам си срядата.

Вали точно във врата ми. Приятната бяла покривка на голфи вече не е толкова приятна, защото трябва да я разкарам от там, за да виждам нещо все пак. Ани седи на що-годе-топло вътре, а мен ме вее отвън, докато маам с онаа ми ти чегрталка, която всъщност е за лед, ама и за сняг върши работа.

След около 10 минути маане влязах в колата, която съответно не беше загряла достатъчно. Имах сняг по главата, якето и яката на якето (която е космата и съответно е събрала още повече сняг). Седнах и той падна на седалката. Реших да не се събличам. Към лъвов мост ми стана топличко. Жалко че работя толкова близо до Младост и трябваше да слизам от колата толкова скоро.

Изводи:

1. Не е добре зимата с тънки кецове. Не пропускат вода, ама са толкова тънки, че ми измръзнаха краката от колата до офиса.

2. Не е добре зимата без шапка/качулка.

3. Не е добре зимата да не чистят пътищата (летят неконтролируеми москвичи насам-натам).

4. Не всичко е толкова красиво, както е на пръв поглед.

5. Рязката промяна на времето е кофти.


Only in Bulgaria.

Само тук може да се натъкнете на следната ситуация:
Снощи излизам към 8 вечерта, отивам на рожден ден на Аничка. Междувременно минавам покрай един банкомат, за да дръпна парички, че нямах в себе си. Бутам картата, банкомата я приема и ми пише:

“МОЛЯ СВЪРЖЕТЕ СЕ С БАНКАТА-СОБСТВЕНИК НА КАРТАТА” или нещо от тоя род. След 10 секунди пише:

“УСТРОЙСТВОТО НЕ РАБОТИ.

МОЛЯ ДА НИ ИЗВИНИТЕ”

И угасна. На банкомата имаше 3-4 телефона, иззвънях ги всичките, никой не благоволи да вдигне нито един. На 1 от тях пишеше “при блокирана карта в устройството - 24 часа в денонощието”. Да ги пита човек за какво плащат заплати на подобни дебили.

Звъня в райфайзенбанк (банкомата е техен), вдига ми младеж, който ми даде телефон на ЦКБ. Даже 2. Ама същата работа, никой не вдигна. Пича каза, че щом един банкомат глътне карта тя се блокира автоматично. Тръгнах си спокоен, но без пари.

Днес звъня в ЦКБ, казват ми или да чакам от 2 седмици до 1 месец за да ми я донесат, или да си поръчам нова. И за двете трябва да отида до клон на банката.

Отивам.

Ще ми я преиздадат. Не знаят защо банкомата я е блокирал. Трябва да си я взема от централата на банката и да дам 5 лв такса за издаване на втора карта по една сметка.

ОПА?!

“А не може ли да я донесат тук в този клон и аз да си я взема?”

Служителката чете “…получаване на картата в клон, различен от клона-издател - 10 лв”. При което аз вече позеленявам.

Казвам й, че няма да дам 5 лева, да звъни където иска, аз си искам картата, защото това не е станало по моя вина. Тя твърди, че не е по вина и на банката, следователно дължа 5 лева.

Добре де, ако всеки месец ми я гълта по някой банкомат аз какво, да плащам наем на картата ли?

Тя не можа да ми отговори. Нямаше и как. Последва 1 час спор. В крайна сметка ми писна от всичко, а и ми свърши обедната почивка и реших да се откажа от спора с нея, тъй като тя горката няма никаква вина. Попълних си искане за нова карта. При взимането й от централния офис ще им трия сол на главите на другите.

Звънях в райфайзен банк. След 10-тия номер най-после някой благоволи да ми вдигне. Зам. шефката на картовия отдел. На въпроса ми “Защо ми е задържана картата” последваха няколко предположения от нейна страна, включително:

“ами сигурно е станала някаква грешка с устройството”. Не можа да ми отговори и как ще ми компенсират финансовите и времевите загуби. Последва 20 минутен спор.

Ето какво би станало в една нормална “бяла” страна:

Банката ми се обажда, извиняват ми се и ме питат къде ще ми е удобно да ми изпратят картата с куриер за тяхна сметка. След това банката-собственик на банкомата се свързва с банката-издател на моята карта и й изпраща съответната сума, нужна за издаването на новата карта и за покриването на разходите за куриер.

Но ние живеем в България.

П.П. Само за справка - банката-издател на моята дебитна карта е ЦКБ, а банката-собственик на банкомата е РайфайзенБанк. Умолявам ви НЕ използвайте услугите им. Мразя банки и банкови служители.


Love life!

Yep. Pretty much actually :)